Новини, вдъхновяващи истории, ръководства и какво ли още не

Обичам да изливам мислите си на ред, два или или повече

Алън Тюринг

АЛЪН ТЮРИНГ – БАЩАТА НА ИЗКУСТВЕНИЯТ ИНТЕЛЕКТ

Sometimes it is the people no one can imagine anything of who do the things no one can imagine.

 

Отне ми време да напиша тази статия, но днес, гледайки за втори път филма The Imitation Game невероятната история на Алън Тюринг отновоме обзе.

“Бащата на изкуствениет интелект”, както го наричат е роден през 1912 година в Лондон, Англия. Британският математик, логик, криптоаналитик, информатик и философ има голям принос в развитието на компютърните науки с формализирането на концепциите за “алгоритъм” и “изчислимост” чрез машината, която разработва по време на Втората световна война, по-късно наречена “Машината на Тюринг”.

Алън Тюринг

 

На 8 юни, 1954, Алън Тюринг е бил открит мъртъв в дома си от икономката си. Преди да си легне предходната вечер, тои изяжда ябълка, която е била напоена с цианид. Едва няколко дни по – късно смъртта му е обявена за самоубийство. По своята същност Тюринг е бил потаен човек, който рядко е показвал емоциите си.
Една от най-големите му тайни, която е била разкрита две години преди смъртта му е, че е бил с хомосексуална ориентация.  Преди всичко това да се случи, Тюринг е бил главният отговорник за разбиването на кода на немската машина за криптирани съобщения – Енигма, по време на Втората световна война. Това негово постижение е спомогнало за спасяването на Англия от поражения през мрачните дни на 1941 година.
Ако в момента, в който това се е случило всичко това не е било тайна, той би бил публично обявен за национален герой! Но съществуването на британските усилия за разбиване кода на Енигма остават строго засекретени дори и след края на войната; съответните документи не са били дискласифицирани до 1970 година. Разкритията стават публично достъпни едва през 1980 година и едва тогава Тюринг получава признанията, които си е заслужил, а именно – разбиване кода на Енигма и най – вече – създаване на проект за съвременният компютър! Естествено е да гледаме на Тюринг като на човек, който заради своята сексуална ориентация е бил преследван до смърт, но също така е изкушаващо да се спекулира дали той наистина се е самоубил.

Полет до Москва, осъществен през 1951 година, на който са били Гай Бърджис и Доналд Маклейн, британски дипломати, за които се е носел слух, че са любовници, които тайно са работили за руснаците, предизвиква известен британски вестник да публикува отзвук, че Великобритания трябва да приеме американската политика за “изкореняването на сексуалните и политически перверзници”. Това довежда до нелепата присъда спрямо Тюринг – химическа кастрация. Онова, което човечеството в този момент не е съзнавало и е виждало в Тюринг един “повреден” учен е, че той е един от основоположниците на това, което днес наричаме “изкуствен интелект”. В наши дни не една или две компании работят по все по – напредничевото интегриране на този вид технология.

 

Ранни години

Алън Матисон Тюринг е замислен в Индия, където баща му е работил в Индийската държавна служба. Роден е в Лондон, по време на посещение на родителите му в Англия през 1912 година. Вместо да вземат детето заедно със себе си на изток (Индия), те го изпращат в дома на пенсионирана военна двойка в крайморската част на Лондон.
Алън е бил добре изглеждащо момче, мечтател, леко тромав, безнадеждно разхвърлян и не много полулярен сред учениците си. Самотата на детството му бива разсеяна, когато в тиинейджърските си години той се среща с друго момче, което споделя страстта му към науката. Това се превръща в едно неразделноприятелство,което за жалост бива прекъснато от внезапната смърт на момчето (страдал е от туберколоза). До края на живота си Тюринг не спира да прави опити да дублира тази любов.

 

През 1931 година Тюринг постъпва в Кеймбридж. Отношението на колегите му там е неприятно спрямо него, тъй като постоянно е отнасял подигравки заради особенноста си. Намира утеха в гребането и бягането на дълги разстояния. Но също така Кеймбридж има богата научна култура и талантите на Тюринг процъфтяват в нея. С подкрепата на Джон Мейнард Кейнс, той е избран за научен сътрудник на Кралския колеж през 1935 година, на възраст от 22 години. Благодарение на това той е бил свободен да следваинтелектуалната си фантазия.

 

 

Концепция за “Машината на Тюринг”

През пролетта на същата година, присъствайки на лекции за основните принципи на математиката,преднего възниква дълбокия и неразрешен въпрос, познат като “проблема за разрешимост”. Няколко месеца по – късно, тичайки за обичайните си тренировки му проблясваидеята за абстрактна машина, която да разрешава този проблем по неочакван начин. “Проблемът за разрешимост” иска по същество да установи дали причините могат да бъдат сведени до минимум, за да бъдат изчислени.
Не само неговата екцентричност, но и брилянтните му математически способности го отличават от другите. През 1936 година Тюринг публикува известната си статия “Върху изчислимите числа, с приложение върху проблема за разрешимост”.

 

Той преформулира теодрмата на Курт Гьодел от 1931 година, като замества универсалния формален език на Гьодел, основан на аритметиката, с просто абстрактно устройство, което може да извършва действия с прости числа. Тази “машина”, която съдържа контролен блок, може да извършва няколко основни действия – четене, писане или изтриване на символи върху някаква среда, която той нарича лента (днешната компютърна памет) и избутване или пренавиване на лентата.
Тюринг доказва, че подобна машина е в състояние да извърши произволни математически изчисления, ако те бъдат представени като алгоритъм и формулира първите автоматично нерешими задачи, като отбелязва връзката им с теоремата на Гьодел. Тази машина на Тюринг по – късно е използвана като модел за разработването на първите компютри и продължава да е основен обект на изучаване в теорията на алгоритмите.

 

Първи стъпки към разбиване кода на Енигма

Връщайки се след доктората си в Англия през 1938 година, той е вербуван от британските военни за секретния проект в Блечли Парк, който цели да разкодира шифъра за радиопредаване на свръхсекретни съобщения на немската армия с шифровъчната машина Енигма.

 

Немската Енигма

 

Съюзниците успяват да получат плановете й още в началото на войната с помощта на британското разузнаване. За самото разшифроване обаче е необходимо много време и е положен огромен труд. Тюринг помага за усъвършенстването на “Бомбата” – високоскоростен електромеханичен компютър, разработен в Полша в предвоенните години и доразвит от британците, с който бързо и ефективно се тестват хиляди различни възможности заразбиване шифъра на Енигма.

“Бомбата” изпробва последователно варианти на настройките на Енигма (ред и положение на роторите и превключвателите на пулта), за да намери вярната комбинация с помощта на т.нар. ” атака въз основа на открит текст”. За всяко възможно положение на роторите машината по електрически път извършва поредица от логически дедукции и когато установи противоречие, отхвърля положение и продължава нататък.
Към края на 1941 година обаче се оказва, че хората и машините не могат да смогват да дешифрират със същата скорост, с която германците усъвършенстват шифъра , а услията им да получат повече ресурси по канален ред са напразни. През октомври,нарушавайки всякаква субординация, екипът начело с Тюринг пише директно до Уинстън Чърчил и описва затрудненията си и вероятните ползи от успеха  на тяхната работа. От този ден нататък работата по проекта потръгва!

Петя е уеб дизайнер, развиващ дейността си от 2013 година.

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *