През последните десетилетия необятното понятие „дизайн“ премина през толкова метаморфози и определения, че към днешна дата се е превърнало в сфера, обхващаща множество аспекти от ежедневието ни (та да не кажа и всичките).

За да се проследи развитието на дизайна (предимно UI) реших да започна от добре познатия на всички Skeuomorphism. Самото понятие „skeumorph“ от гръцките „skeuos„, означаващо контейнер или инструмент, и „morphe„, означаващо форма.
Използването на скиморфизма се наблюдава още от 1890-та година и до ден днешен можем да видим неговото прилагане (за съжаление и по доста от днешните уеб сайтове).
Основната цел на скиморфизма е да наподобява елементи от заобикалящия ни свят и да ги прилага в нови продукти с цел благоприятното възприятие от страна на потребителя.

 

 

Да вземем за пример ранните версии на операционната система на Apple – Mac OS X Apple – дизайнерите й копират елементи от заобикалящия ни свят, чрез които правят интерфейса си по-естествен. Зад цялата идея на наподобяването в случая стои факта, че с познати обекти по десктопа на компютъра, потребителя интуитивно ще се ориентира лесно и бързо, а прага на свикване с виртуалното ще е минимален.

 

Приложение на скиморфизма в UI Design

Превключването от материалния към дигиталния свят е една от най-големите промени в технологично отношение. Всички ние сме свидетели как големите и простовати машини (да вземем за пример визията и функционалностите на телефон от 1980-та година, телевизор от 2000-та година и т.н.) са изместени от в пъти по-сложни, но и много по-малки устройства.
А създаването на дизайн за толкова всеобхватни и абстрактни технологии със сигурност не е лека задача. Как един дизайнер да направи потребителското изживяване максимално задоволително и как да направи така, че работата с устройството да е лесна и интуитивна, при положение, че потребителя се сблъсква с такава технология за първи път? Именно тук се намесва скиморфизма.
Да вземем за пример мобилната операционна система на Apple – iOS, където иконката на телефона е оформена като телефонна слушалка (нищо, че такива вече не се използват), иконката за имейл е под формата на пощенски плик (който очевидно няма приложение в електронната поща) и т.н. От всичко това ни става ясно, че използваните символи не са пряко свързани с това, което изобразяват, а по-скоро с усещането, което създават в потребителя. Усещането за нещо познато.

 

Но дотук със скиморфизма и наподобяването, вече на всички ни стана ясно какво е основното му приложение. А използването и налагането му развива до такава степен интуитивността и абстрактното мислене на потребителите, че в даден момент света е готов да премине към следващото ниво на дизайна, а именно – минималистичният т.нар. Flat Design.

И както всичко в нашият свят – новото е добре забравено старо.

Така е и с минималистичният дизайн, който води своето начало от т.нар. Swiss style дизайн, който се появява първо в Русия, Холандия и Германия през 1920-та година, след което печели популярност и в Швейцария.
Основната идея на flat дизайна е минималната (сведена почти до нула) употреба на триизмерни елементи (като светлосенки, градиенти, тектури и т.н.). и фокусиране върху употребата на минималистични и прости елементи, типография и цветове. Това позволява на дизайнерите да насочат вниманието на потребителя към самия продукт доста по-ефективно.

Flat Design в UI

Първите прояви на flat дизайна в потребителският интерфейс датират от далечната (вече) 2002-ра година, когато Microsoft обявява своят Windows Media Center, в който се наблюдават елементи на минималистичен дизайн. Осем години по-късно, през 2010-та година, с появата на Windows Phone 7, flat дизайна придобива популярност, а потребителите са възторжени.  В мобилната си операционна система Windows са заложили на големи и изчистени форми, без серифни шрифтове, минималистични изображения и подобен на мрежа (grid) шаблон.

 

 

Първият софтуерен продукт, който изцяло използва flat дизайн, е iOS на Apple (2013).

Ето и няколко уеб сайта, които са базирали интерфейса си изцяло на минималистичният дизайн:

http://evanrichards.co/
https://www.blocklevel.nl/
https://mailchimp.com/

Material Design

Говорейки за еволюцията на дизайна няма как да пропусна най-новото течение в тази област, а именно Material design на Google (с кодово име Quantum Paper). Анонсиран на 25.06.2014 година на Google I/O конференцията, Material Design ни подтиква към нов, революционен начин за позициониране и поведение на елементите по уеб и мобилните приложения.
Material design е жив. Material design е натурален. Material design е автономен език за дизайн, чрез който се стремим да изчистим фокуса на потребителя към съответният продукт.

Вдъхновен от лист хартия и мастило, съвсем уместно е да кажем, че в него живее частица от скиморфизма. Но това, което го прави уникален е, че е изящно и премерено комбиниране с flat дизайна, посредством интелигентно позициониране и движение на елементите, лимитираните сенки и анимации, както и пълният пакет от икони и цветове, които може да намерите на официалният сайт – Material Design.

 

 

Но правилата не свършват до тук. Те включват ръководство за това как потребителя да взаймодейства с дадено приложение. Google се опитва да предостави инструмент (или по-точно съвкупност от такива) на разработчиците, чрез който да създадат възможно най-доброто и интуитивно потребителско изживяване. През 2015-та година повечето от приложенията за Android приложиха Material дизайна, като в това число Gmail, YouTube, Google Drive, Google Docs, Sheets and Slides, Maps и Google Calendar.

 

 

В така бързо напредничевите технологии вече се радваме на готови CSS библиотеки, чрез които разработването на уеб сайт или приложение, които да ползват Material design е съвсем лесно и опростено.